„Изтанцувай го тоя живот, човече!

И без друго е колкото един блус…!“

    Така започва едно известно стихотворение на Ивайло Диманов и предполагам, на всички ни се иска да реализираме тези думи в живота си. Те звучат като пожелание. Желаем го на близките си по поводи.  Желаем го и на себе си . Мечтаем да го изтанцуваме. Да го изживеем по най-добрият възможен и блестящ начин, да бъдем най-добрата версия на себе си. Да създаваме възможно най-много прекрасни моменти, изпълнени с близост, любов, приятелства, изживени  в добро здраве, енергия и кондиция. Но успяваме ли винаги и по всички флангове да бъдем там – на върха,  във вихъра на танца и в средата на дансинга? Реалността често е малко по-различна. И не защото някой не го заслужава или пък не е достатъчно добър, умен или можещ, а просто защото и това се учи.

   Умението да провокираме и да задържаме здравето, любовта, приятелството и добрите отношения са неща, който се учат, по начина, по който се учим да ходим, да пишем или да говорим чужд език – дума по дума и стъпка по стъпка. От хилядите загуби до първата победа. След нея до втората и третата.  И така до момента, в който уменията се автоматизират и започнем да си служим с тях с лекота.  Но за целта е нужно да имаме добри учители, които да ни поведат по този път, да ни подкрепят при първите ни неуспешни опити, да превързват раните и да ни поощряват  да опитаме отново. И отново. Докато не се получи. И станем добри в умението си „да го живеем този живот“ – пълноценно, споделено и щастливо и в добро здраве, енергия и баланс. Защото, който може да го танцува този танц го танцува, а който не може – има усещането, че стои на страна и гледа, докато другите го правят. Но без подкрепа не става – никой на този свят не се ражда научен, дори и на това.  Най-добре би било ако това умение се предава като модел на поведение в семейството, но това в нашето съвремие е по-често пожелателно и много рядко действително случващо се. Ако самите  родителите не са били научени, няма как да го предадат на децата си.  И ако тези деца са се превърнали в големи хора, които живеят с усещането, че нещо са пропуснали и имат желание да променят това  , трябва да знаят, че никога не е късно. Никога не е късно чрез подкрепа и обучение уроците да бъдат усвоени.

   Защото нищо не е даденост – нито добрите отношения, нито здравето, нито балансираният начин на живот. Успехът далеч не е  плод на късмет или шанс, или  следствие само на рационална интелигентност, а е съвкупност от много компоненти, знания и умения, които се наслагват в многопластова структура за да изградят основите, на които този, който ги притежава може да започне да строи собственото си бъдеще, по начина, по който той самият би искал. Много изследвания в областта показват, че емоционалната интелигентност е  един от тези, безкрайно важни фактори и играе много по-важна роля дори от рационалната такава. Работата с емоциите, тяхното осъзнаване и адаптивно интегриране в живота ни се оказва структуриращо умение за запазване на здравето и поддържане на добри лични и професионални отношения.

    За  стреса е казано и писано вече толкова много, че едва ли за някой има някакво съмнение, че прекомерните му количества са разрушителни за здравето. Значи ли това, че хората без здравословни проблеми не изпитват никакъв стрес и едва ли не, живеят на острова на спокойствието? Разбира се, че не! Но те съумяват съзнателно или не да  го интегрира  адаптивно или дори да го трансформират  от разрушителна енергия в градивна сила. Не на всеки му е вродено да  постига това  по интуитивен път, но за щастие и за това има  техники, които всеки би могъл да се научи да използва за да го разтоварва.

 „Психология на здравето и успеха“  е пространство, което е създадено с идеята тази информация да достига до повече хора. И повече хора да могат да открият отговорите на въпроси от типа: „Защо това се случва точно на мен? Защо на мен? С какво го предизвиках? С какво го заслужих?“. Защото дълбоко вярвам, че нашите мисловни и поведенчески модели могат както да ни разболеят, така и да ни изведат обратно на алеята здравето. Могат да ни превърнат  както в жертви така и в победители. Могат да ни накарат да танцуваме или да гледаме от страни как преминава този живот.

  Вярвам, че промяната винаги е възможна, но  тя първо трябва да се случи в нас самите и никога не идва на готово, някъде от вън. Вярвам, че сме създадени да живеем в здраве, любов  и хармония и  това се естествените ни състояния, а всяко отклонение от тях е грешка на възпитанието, на поведението, на вярванията или  на  примера, който виждаме в средата си. Вярвам, че здравето, щастието  и успеха са лична отговорност и с правилната информация и подходящо обучение бихме могли да ги постигнем, да ги задържим и те да бъдат постоянно присъстващи величини в нашия живот. 

автор : Стела Янева